Mark 4

Иисус Христос говори на народа с притчи

Мт. 13:1-3 ; Лк. 8:4

1 ^{a b} Иисус пак започна да поучава край езерото и около Него се събра много народ. Затова Той влезе и седна в една лодка в езерото, а целият народ беше на брега на езерото. 2Той ги поучаваше за много неща с притчи и в учението Си им казваше:

Притчата за сеяча

Мт. 13:3-23 ; Лк. 8:5-15

3 „Слушайте! Ето излезе сеяч да сее. 4И случи се, когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха. 5Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6 ^c А когато слънцето изгря, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. 7 ^d Други паднаха между тръни и тръните израснаха, заглушиха ги и те не дадоха плод. 8А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който поникна и порасна, и родиха: едно зърно – тридесет, друго – шестдесет, а трето – сто.“ 9 ^e И рече: „Който има уши да слуша, нека слуша!“

10 А когато народът се разотиде, хората около Него и дванадесетте Го попитаха за смисъла на притчата. 11Той им отговори: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи, 12 ^f така че с очи да гледат и да не виждат, с уши да слушат и да не разбират, за да не би да се обърнат и да им се простят греховете.“

13 ^g Тогава им каза: „Тази притча вие не разбирате. А как тогава ще разберете всички притчи? 14Сеячът сее словото. 15Семената, попаднали край пътя, са онези, у които словото се сее; но щом като го чуят, Сатаната идва веднага и задига посятото в сърцата им слово. 16Подобно и посетите на каменисто място са тези, които, щом като чуят словото, веднага с радост го приемат, 17 ^h но нямат у себе си корен и са непостоянни; после, щом настъпят притеснение или гонение заради словото, веднага отпадат. 18А посетите между тръни са тези, които слушат словото, 19но светските грижи, измамното богатство и други желания заглушават словото и то не дава плод. 20А посетите на добра почва са онези, които слушат словото и го приемат, като принасят плод: един дава тридесет, друг – шестдесет, и трети – сто.“

Светилото и светилникът

Лк. 8:16-18

21 ^{i j} И рече им: „Взема ли се светило, за да се постави под крина или под одър? Не е ли, за да се постави на светилника? 22 ^k Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, и нищо скрито, което да не излезе наяве. 23Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“ 24 ^l Тогава им каза: „Обърнете внимание какво слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави на вас, които слушате. 25 ^m Понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има.“

Посятото израства само

26 И рече: „Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята, 27спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае, 28защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа. 29 ⁿ А когато плодът узрее, веднага хваща сърпа, защото е настъпила жетвата.“

Притча за синаповото зърно

Мт. 13:31-32 , 34-35 ; Лк. 13:18-19

30 ^{o p} И каза: „На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим? 31 ^q То е като синапово зърно, което, когато се посее в земята, е най-малко от всички семена по земята. 32 ^r Но щом се посее, то пониква и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да свият гнездо птици.“

33 И с много такива притчи им проповядваше словото според способността им да слушат. 34И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.

Укротяване на бурята

Мт. 8:23-27 ; Лк. 8:22-25

35 ^s В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“ 36И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него. 37Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше. 38А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“ 39 ^t А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“И вятърът утихна и настъпи пълно затишие. 40Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“ 41И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“